Какво знаех преди да я прочета:
- Че някакви хора я смятат за много важна, смислена, основополагаща, преобръщаща, епохална.
- Че в нея се говори за нещо от сорта на "Хората на новото време, тип питащи "къде ми е свободата".
Какво знам след като я прочетох:
- Че няма нищо общо с "Децата на царевицата" на Стивън Кинг. Силвия, ръж и царевица са различни култури, и легендите около тях качествено се различават една от друга. Вметка 1 (едно).
- Че е от онези скучни книги... които въпреки всичко дочиташ до край. За разлика от онези интересни книги, които зарязваш по средата :)
- Че самият спасител в ръжта не е реален (хих) супергерой, а проекция на последните проблясъци на чиста детска мисъл. Последни, преди корпоративната машина да го облече в костюм и да му постави таргети, които да обрамчат света му.
- Ръжената нива е свобода. До нея се стига по поточе.
- Никой няма да дойде с теб на ръжената нива. Защото просто системата не работи така, а ти си пиеш уискито в баровете на системата.
- Ако никой не дойде с теб на ръжената нива, няма да има с кого да си играеш там. Но, АКО все пак имаше с кого да си играеш там, чистата детска мисъл би ти пратила спасител. Понеже ръжената нива е на края на света, а според всички легенди - след края на света има пропаст.
- Всички сме безсилни пред настинката (Вметка 2 (две), не толкова успешна като Вметка 1 (едно), но категорична в простотата си).
- Книгата си струва. Поне 4 абзаца от нея, ако си пийнал - може и 5.
- Не вярвай на това, което ти казват.
