Два дни болнични в средата на нищото

Понеделник и вторник.
Глътка истински въздух, въпреки гадното местоположение.
Настинка ...

А навън е пролет, отново и в нищото (наречено Софийско поле).
И има аромат на истинска пролет, със зелените тревички,белите цветчета, птичките сутрин.

Значи все пак светът продължава да си съществува, въпреки всичко (и в нищото, наречено Софийско поле).

Колко ли още време ще ми трябва, за да се измъкна от тук? Но за една по-добра кауза, а не просто така и въпреки новото всичко.

Почвам дали това изтичане на въздуха и живота между пръстите е само илюзорно ВЕЧЕ, просто защото всичко е изтекло (като сопол, от тези хремавите - вода с някой бактериЙ тук-там).

Остава крем брюле, албумче със снимки, аплици и светлина.

Тренировки напоследък, което се явява 2016г.

След кратка 4-годишна пауза в писането тук (прашинка сред чутовните вселенски времеви маси... вечност за крехкия човешки великолепен и достоен живот), ще опиша няколко тренировки.

Иначе ту надолу, ту нагоре. Не съм спирала да тренирам, но съм имала периоди на редки, леки неща. Неща означава тренировки и подобни (раздвижвания, разходки, преходи, планини, истерии и тн).

16 Февруари 2016г.

Мъртва тяга с трите пудовки наредени една до друга (тягата е с 1 пудовка де): 3 кръга от 10@12,20,32
Повдигане на гирички напред + сгъване за бицепс и раменна преса - 3 серии по 10
Гоблет клек @12 - 5х10
Стойка на ръце - 3х (до комфортно състояние)

18 Февруари 2016г.

БГ Клек - 10@СТ, 3х7на крак @12кг пудовка
Куфар тяга - 4х10@12кг
Тяга на 1 ръка - 4х5 на ръка @20кг
Крънчове (крака застопорени под легло) - към 120 на 4 серии
Планк - 3х до комфорт
Супермен - 2-3х до комфорд
Разтваряне ръцете настрани с гирички - 4х7@2х4кг

21 Февруари 2016г.

Макс бройка стриктни лицеви опори (3 :Д)
Лежанка с лост - 10@10кг, 10@15кг, 5@20кг, 4@25кг, 2@30кг, 1@30кг (30-те с помощ)
В паузите - лицеви опори, олеснени
Тяга @50кг - 3,4,3,3,2
В СС с набиране на халки (нестриктно) - 2,2,2,2,1
Раменна преса - 10@10кг, 10@15кг, 5@20кг и ми писна и спрях

22 Февруари 2016г.

Напади @2х4 кг - 4х20
Тяга прави крака @2х4 кг - 4х10
Едностранно гребане @4кг - 4х 10 на страна
Разтягане пеперуда, супермен

Липса на тонус този ден, гадене и слабост.
Интересна ужасяваща мигренозна болка в главата - много нетипично. Май от нея беше гаденето. Мина ми като се наспах.


23 Февруари 2016г.

Коремни преси на ръба на леглото - 4х10
Коремни преси крака под леглото - 4х10

24 Февруари 2016г.

Клек - 10@2х4 кг, 5х3 @2х12 кг
Тяга прави крака @32кг - 4х10
Балетен клек - 10@12кг, 2@20кг, 10@12кг
Напади @2х4 кг + тежести на глезените - 3х20

26 Февруари 2016г.
8 км. разходка стегнато темпо

27 Февруари 2016г.
Походче на Витоша - Златните мостове - хижа Кумата (бележка - хубава наденица!)

Преден клек - 10х10@10кг
100 повт. за прасци @10кг (с почивки)
БГ клек - 3х 10 на крак

Спасителят в ръжта

Какво знаех преди да я прочета:
- Че някакви хора я смятат за много важна, смислена, основополагаща, преобръщаща, епохална.
- Че в нея се говори за нещо от сорта на "Хората на новото време, тип питащи "къде ми е свободата".

Какво знам след като я прочетох:
- Че няма нищо общо с "Децата на царевицата" на Стивън Кинг. Силвия, ръж и царевица са различни култури, и легендите около тях качествено се различават една от друга. Вметка 1 (едно).
- Че е от онези скучни книги... които въпреки всичко дочиташ до край. За разлика от онези интересни книги, които зарязваш по средата :)
- Че самият спасител в ръжта не е реален (хих) супергерой, а проекция на последните проблясъци на чиста детска мисъл. Последни, преди корпоративната машина да го облече в костюм и да му постави таргети, които да обрамчат света му.
- Ръжената нива е свобода. До нея се стига по поточе.
- Никой няма да дойде с теб на ръжената нива. Защото просто системата не работи така, а ти си пиеш уискито в баровете на системата.
- Ако никой не дойде с теб на ръжената нива, няма да има с кого да си играеш там. Но, АКО все пак имаше с кого да си играеш там, чистата детска мисъл би ти пратила спасител. Понеже ръжената нива е на края на света, а според всички легенди - след края на света има пропаст.
- Всички сме безсилни пред настинката (Вметка 2 (две), не толкова успешна като Вметка 1 (едно), но категорична в простотата си).
- Книгата си струва. Поне 4 абзаца от нея, ако си пийнал - може и 5.

- Не вярвай на това, което ти казват.

Живееш в сън

Пролет 2009 г. 3 години са минали...

... Слънце, такова слънце, за което трябва да имаш очи и душа. Слънце - живот.
А аз имам време... Имам цял следобед, както и следващия. Не съм ограничена, в отлична позиция съм - разполагам с живота си. Студентска свобода.

Вървя и е зелено, и пече. Телешки дюнер, с марулки. Никога няма да забравя вкуса, не знам защо - нищо чак толкова героично и паметно не се случи в този ден.

Седнах на една пейка до паметника на Съединението и това е. Дюнер, слънце. И напис - "Живееш в сън".

Винаги ще го помня, защото ... не знам защо. Всъщност. Но винаги ще го помня, както и вкуса на дюнера.

И ще се моля винаги, винаги да мога да усещам пролетното слънце по онзи начин. Така сънят е по-приятен. На моменти... става блян.

Една истина управлява всичко и свързва фракталите (повтарящите се модели), частиците и вълните ... И отговаря на всички въпроси.
Една истина - всяка глътка въздух. Всяка.

Отговорът даден... what shall we do now with the empty spaces? [Атомът се състои от ядро и електрони, които обикалят около него... но предимно се състои от празно пространство]

Най-вероятно празните пространства трябва да си стоят празни. Защо трябва да ги правим нещо?

Breath.

Перцепция за истината

Човек е способен да приеме всичко, стига да е в непрестанен, непринуден и истински контакт със себе си. Колкото и абсурдно на пръв поглед да звучи това.
Защото често се губим. Не за миг, а с години. И почва едно плуване, едно реене, едно носене над реалността и едно заобикаляне.

Забравяме. Обикаляме по окръжност. Не знаем къде е центъра и. Години.

Но ако имаш себе си, светът е в краката ти. Глупости... Вселената е в краката ти. Всичкото е в краката ти. И спокойно можеш да използваш клишета :)

Вярвам в адаптацията.
Вярвам в стимулите (stimuli) и в отговорите на организма.

Можеш - Не можеш.
Сега - Преди - Сега.

Условия, създадени от други, живяли и адаптирали се преди теб. Условия = среда за стимулите. Ти си в Средата. Ти приемаш стимулите. Така че - късмет и адаптация.

Късмет - донакъде. Оттам насетне - адаптация. Т. е - Ти. Чиста форма.

Оттам насетне - няма извинения.