Човек е способен да приеме всичко, стига да е в непрестанен, непринуден и истински контакт със себе си. Колкото и абсурдно на пръв поглед да звучи това.
Защото често се губим. Не за миг, а с години. И почва едно плуване, едно реене, едно носене над реалността и едно заобикаляне.
Забравяме. Обикаляме по окръжност. Не знаем къде е центъра и. Години.
Но ако имаш себе си, светът е в краката ти. Глупости... Вселената е в краката ти. Всичкото е в краката ти. И спокойно можеш да използваш клишета :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар