Понеделник и вторник.
Глътка истински въздух, въпреки гадното местоположение.
Настинка ...
А навън е пролет, отново и в нищото (наречено Софийско поле).
И има аромат на истинска пролет, със зелените тревички,белите цветчета, птичките сутрин.
Значи все пак светът продължава да си съществува, въпреки всичко (и в нищото, наречено Софийско поле).
Колко ли още време ще ми трябва, за да се измъкна от тук? Но за една по-добра кауза, а не просто така и въпреки новото всичко.
Почвам дали това изтичане на въздуха и живота между пръстите е само илюзорно ВЕЧЕ, просто защото всичко е изтекло (като сопол, от тези хремавите - вода с някой бактериЙ тук-там).
Остава крем брюле, албумче със снимки, аплици и светлина.
