Преди 3 години се качих на попрашасалото си колело и започнах да го карам - 4 обиколки на Гребната, 5 обиколки... 8. И така, беше чудесно - най-красивите залези или изгреви, въздух, музика в ушите, свобода.
Няколко месеца - може би половин година - бях много редовна. Придобих нещо като физическа култура и издръжливост. Преди това те определено ми липсваха, защото бях изключително кекава и слаба. В смисъл, 4 етажа стълби ме затрудняваха. Цяла зима карах бронхити и пневмонии, всяка зима. Понякога се уморявах докато си измия косата в банята...
Както и да е, няколкото месеца каране на колело се отразиха живително на тялото. И на духа... зашото изначалната причина да започна да търся свободата си беше лична и драматична. Беше ми тъжно.
Та - от колелото слезнах на земята след време и се опитах да ТИЧАМ. Нещо, което никога не ми се е отдавало. В училище се бях освободила от физическо, защото не ми се занимаваше... Пък и не ми се отдаваше. Нормативите бяха дразнещи, не можех да изтичам свястно нито 50-те, нито 300-тата метра. Всъщност на 300 се скапвах все едно бяха 30000. Та, не обичах да тичам, защото ми беше гадно, изморявах се, нямах въздух, болеше ме далака, краката ми отказваха. Само след няколко метра.
И все пак, престраших се и опитах. И хоп, 2 км ... изтичах ги, докато една приятелка караше колелото до мен. Даже си говорихме! А темпото беше прилично :) Изненадах се тогава много, и много, много се зарадвах. Взех по-честичко да слизам от колелото и да потичвам.
Взех да тренирам и със собствено тегло. Първоначално 10 клека ме уморяваха. От напади имах мускулна треска. Но си тренирах почти всеки ден. От карането на колело вече имах мускулчета по краката - така де, имаше надежда. От 43 кг. болнаво същество станах 48 кг, по-здраво и усмихнато.
Нещата следваха своя ход, година и нещо. Опитах да ходя на фитнес през зимата, защото в снега нямаше как да карам колело. Не знаех какво да правя, мотаех се по машините, сгъвах, разгъвах и висях на велоергометъра. Почти изцяло загубено време, но важен беше ентусиазмът!
Спомням си как декември 2009г. потичквах на пътечката във фитнеса по тениска, а навън валеше сняг и хората бързаха намусени навън...
2010 г. завърших университета в България. Продължих да карам колело, вече по-бърза, по-издръжлива. Домашните тренировки станаха по-интересни. Приятелите ми ми подариха лост за набиране. За жалост в последствие се получиха едни здравословни проблеми и започнах да качвам килограми, като за година станах 60 кг.
Като изключим факта, че се чувствах ЗЛЕ физически, всичките ми роднини и приятели, всичките ми близки хора се изредиха да изказват критично мнение. Толкова обиди и намеци, месеци подред. Не беше приятно. Къде от разстояние (защото се преместих да живея във Франция), къде на живо (когато се прибирах за по седмица). Та така, продължавах със спорта, заобичвах го.. и ставах все по-дебела.
Във Франция, все пак, постигнах значителна издръжливост. Записах се на гимнастика - всяка седмица по 3 или 4 пъти. Имахме 2 треньорки, а самата гимнастика беше по час. Понякога имах сила и ентусиазъм да ходя двуразово.
Осем - девет месеца гимнастика ми дадоха много - целулитът изчезна, чувствах се силна - въпреки здравословните проблеми, които се случваха междувременно. Към края на курса вече можех да правя лицеви опори от колене. Научих се да правя стойка на ръце. Както и опори от стойка на ръце, почти стриктни.
Пролетта на на 2011 реших да изтичам полумаратон. В градчето имаше писта - по една пресечена местност с обиколка около 2,5 км. Хълмчета, спускания, хоп после покрай 3-4 игрища .. и после пак хълмчета.
Еми, изтичах го! Отне ми няколко тренировки от по 10 км и просто една вечер към 18ч отидох да "потичам" и се прибрах 2 часа и половина по-късно, с 21 км зад гърба си и с протъркани мишници, от тениската :) По лична традиция (не знам как го правя) си бях забравила водата... и тичах без вода. Поне имах музика :)
Изключтелно горда съм. Бавничко, можех да си тичам безкрайно.
Започнах да отслабвам постепенно - разгадахме хормоналните проблеми. Юли месец 2011 бях посвалила 3-4 кг. Е, още си бях дебеличка в сравнение с преди.
Вече в България, тренировките придобиха по-друг вид. Вид на щанги :)
Тяга, лежанка и клек. Заинатих се да се науча да правя стриктни лицеви опори - гръдния кош да удря земята, както си му е реда.
Юли месец 2011 можех... 0. Август - 3, с много зор. Сега е Февруари 2012 и мога 13 :)
Излизах няколко пъти с колелото, но вече ми беше скучно и не можеше да ме натовари така, както преди. Затова го зарязвах до някое дърво и правих стойка на ръце до тотална умора. После планк на пейка :) И опити, много опити да се набирам. Стриктни набирания все още не мога да правя впрочем, много се дразня :D
Ходих на няколко уникални тренировки с треньор, в перфектната зала - тежести, лостове и кг. колкото каже треньора. Сила нямам много, но някаква издръжливост се прокрадва и ме радва...
Килограмите лека-полека се чистеха. За една година олекнах със 7-8. Като паралелно течеше и непрестанен процес по качване на сила и издръжливост.
И сега съм на етап, в който започвам тепърва много, много да се влюбвам в тежките тренировки. Имам мазоли на ръцете. И ги обичам. Вкъщи тренирам с пудовка, гири, швейцарска топка, тежести за глезени и ... стена. Защото правя много стойки на ръце. Всъщност даже и без стена вече.
В залата - военна преса, тяга, лежанка, клекове, напади. Липсват ми тренировките с треньор, защото са по-сигурни, приятни и качествени. Но това е положението сега. И снощи осъзнах, че обичам, все повече обичам да тренирам.
И все по-малко неща могат да ме извадят от залата. И все повече неща мога да преодолея, тренирайки.
Благодаря на двете ми треньорки по гимнастика във Франция (Сандра и Делфин), и на Сашо - в Пловдив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар